Как да се справим: Страха от шофиране Част I

Здравейте, приятели!

Днешната тема е "Страха от шофиране" и как да се справим с него.
В първата част на тази тема, ще се запознаем: какво представлява и как се появява.
Във втората част, ще Ви запозная с моите лични преживявания по въпроса.
В трета част с практики за справянето с проблема и за едно щастливо шофиране в крайна сметка, без да сте ужасени и изпълнени със съмнения относно собствените си умения.

Та,какво представлява?
Предполагам, че няма нужда от огромни разяснения, какво точно представлява „страха от шофиране”, защото предполагам, ако го нямате, едва ли ще четете тези статии, но все пак. Страха от шофиране е най-вече реакция на тялото към непривичното движение за него, породено от шофирането (или дори возенето). Какво ще рече това? Ами ще рече, че тялото се сблъсква с нещо ново за него. Въпреки, че имате волан и педали и лично Вие управлявате (е естествено, не и като се возите) се чувствате така, сякаш нямате контрол над превозното средство или нещо може да се случи във всеки един момент. Това се получава след активирането на механизма за самосъхранение, мозъка започва да изпраща тревожни сигнали, че това е опасно и нетипично за вършене, в резултат, настъпват нежелани мисли, панически пристъпи, треперене на ръце, сърцебиене, главоболие, потене и т.н.
А как се появява? Това е труден въпрос и отговорите може да са крайно различни: преживяна катастрофа или просто да станете свидетел на такава; некомпетентен обучаващ ( на шофьорските курсове) който вместо да Ви вдъхне увереност само Ви плаши какви би станало или крещи за щяло и нещяло; съмнения в знанията Ви и акуратна реакция в дадена ситуация (знаци, пътна маркировка и т.н.); подсъзнателно ниво (инстинкта Ви за самосъхранение се активира всеки път, приближавайки, качвайки или дори само возейки се в кола, това води при някои хора до нервност, паника, очестено дишане и т.н.) Искам да подчертая, че страха от шофиране може да няма нищо общо с шофирането, а с нещо съвсем не свързано с това (може би преживяно отдавна). Както виждате списъка може да продължава до безкрай. При повечето хора проблемът е точно свързан с някои от горните теми. Искам да подчертая, че независимо дали Ви е страх да карате или само да се возите, принципите и практиките за преодоляването на това са почти напълно еднакви.
   Не се изявявам като специалист/психолог/лекар или нещо подобно. Споделям моите лични преживявания относно проблема, как съм се справил с него и съм помогнал на познати със същите пречки. Ако сте преживели голяма травма и не можете да се отърсите от нея по-добре се допитайте до психолог. Край на част I

Коментари